Никога няма да отида достатъчно много пъти в Лондон, но незнайно защо и този път, докато стягах багажа си се чудех, нужна ли е цялата тази организация, харченето на пари, пътуването със самолет (не обичам) и оставянето на кучо при приятели. Пристигнахме по обед, оставихме си багажа в тясна стая и тръгнахме към Сохо. Качихме се на синята линия, пътувахме 3 спирки, слязохме и в момента, в който подадохме главите си изпод земята, небето се изсипа. Честно казано ми се приплака. Сетих се, защо съм там и какво имам шанс да изпусна. Мечтаех да лежим в парковете и да ходим километри пеша. Дъждът спря, хората тръгнаха бързо в различни посоки, а ние без такава. Улици, градини, високи сгради, стари къщи, кафета, пайове, чай, индийска, китайска, индонезийска кухня, vintage магазини, локви, слънце, дизайн, уют и гигантски бели облаци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар